Затворникът

Този най-нов роман на известния американски писател следва в общи линии насоките на творчеството му, в които и българският читател е добре ориентиран от издадените у нас преводи на неговите „жалонни“ произведения: „Кланица 5“, „Котешка люлка“, „Закуска за шампиони“, „Фарс или никога вече самота“.
Тук той ни запознава със съдбата на Уолтър Ф. Старбък, третостепенен член на Никсъновата администрация, когото аферата „Уотъргейт“ тласва в затвора. И в пряк, и в преносен смисъл: за Вонегът затвор е не само изправителното заведение, откъдето осъденият излиза, след като изтече срокът на наказанието му, а и обществото, от което обаче за индивида изход няма.
Роман-гротеска, „Затворникът“ е наситен с характерния Вонегътов хумор, но основният тон не е ведър — точно обратното, авторът и героят му не крият, че не хранят никакви илюзии относно бъдещето на Америка. И как бихме могли да им противоречим: та нали залог за него са миналото и настоящето…